За мен

Аз съм топло сиво, покрито с бледо златни петна. Когато не забравя мисля в цинково бяло, а когато забравя сълзите ми са терпентин. Използвам дамаров фирниз, за да запечатам спомените си, и въпреки, че се напуква с времето ги кара да блестят като детски ириси. Роден съм в бледо синьо и ментов веронез, а големите ни подвързваха вратлетата със светло червен цинобър… бяха пионери в това. Като тинейджър открих, че розовото понякога е на зърна а черното е рошаво в същността си и ако им плиснеш кофа с кармин – танцуват. Поглъщал съм оксидно зелено, за да разбера кадмиевия оранж. Мазал съм с пръсти, притривал съм с парцал. Рядко съм фин като велатура. Занимавам се с почистване на палитрата си, а в почивките рисувам. Не се притеснявам особенно от хвърлено кафяво, щото цапа и ръката на хвърлящия.

Изложби рядко правя, защото има хем излож има и би. Това е най – подробната ми биография, съставихме я в екип в продължение на девет месеца.